Конституциите на третата българска държава

В настоящото са събрани на едно място конституциите на третата българска държава, включително все още действащата, както следва:

Търновска конституция – 1879 г.

Конституция на Народна република България – 1947 г.

Конституция на Народна република България – 1971 г.

Конституция на Република България – 1991 г.

Безработица – обезщетения, осигуряване

Общоприето е, че безработицата е нещо негативно, вредно, тежко се приема. Но неработенето в някои случаи може да се разглежда и като нещо позитивно – хората евентуално могат да имат свободно време за себе си, за саморазвитие, а и бедите се съпътстват от обществена солидарност. Важното е всеки да знае правата си и да ги използва, ако му се наложи. Осигурителната система съществува, за да му помогне.

Съдържание
Какво означава да си безработен?
Кой се осигурява за безработица?
Право на парично обезщетение за безработица
Процедура за кандидатстване за обезщетение за безработица
Размер на паричното обезщетение за безработица
Спиране изплащането на паричните обезщетения за безработица
Прекратяване изплащането на паричните обезщетения за безработица
Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица
Ред за отпускане, изплащане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица
Осигурителен стаж за пенсия по време на безработицата
Здравно осигуряване през периода на безработицата

Какво означава да си безработен?

От правна гледна точка, за да е безработно едно лице, трябва да е работоспособно, активно да търси работа и най-важното – да е регистрирано в агенцията по заетостта като безработен. Няма ли регистрация, лицето и да е без работа, не попада в статистиката, няма право на никакви обезщетения и подпомагане.

Кой се осигурява за безработица?

Съгласно чл. 4 от КСО, задължително осигурени за безработица са:

– работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на морските лица. Лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма;

– държавните служители;

– съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;

– военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност, както и лицата по чл. 69, ал. 5;

– членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица;

– лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;

– изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите;

– лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;

– специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.

Работещите само по граждански договори и самоосигуряващите се лица не се осигуряват за безработица и нямат право на обезщетение за безработица. Морските лица по собствен избор могат да се осигуряват за безработица върху избран от тях доход между 420 и 2000 лева месечно, изцяло за своя сметка.

Право на парично обезщетение за безработица

Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:

– имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;

– не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;

– не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване, включително работа по граждански договор или самоосигуряване

За търсените поне 9 месеца в осигуряване за безработица от последните 15 се зачита времето:

– на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;

– на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане;

– на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;

– зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна.

Процедура за кандидатстване за обезщетение за безработица

Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа заявление подадено лично от лицето до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по постоянен или настоящ адрес. Към заявлението се подават:

– документ за регистрация като безработен от Агенцията по заетостта;

– акт за прекратяване на правоотношението;

– документи, удостоверяващи общ и/или служебен трудов стаж, и/или осигурителен стаж, и/или стаж, зачетен на основание на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна;

Осигурителният стаж се установява с трудова, служебна и/или осигурителна книжка, и/или с документ по образец, утвърден от управителя на НОИ, издаден от осигурителя, и/или документ, удостоверяващ осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която Република България има международен договор в областта на социалното осигуряване. При определяне на срока за изплащане на обезщетението за безработица се взема предвид времето:

– зачетено за трудов стаж по Кодекса на труда, служебен стаж по Закона за държавния служител, стаж по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за съдебната власт до 31 декември 2001 г. включително;

– през което лицата са осигурени за безработица след 1 януари 2002 г.

– зачетено въз основа на документ, удостоверяващ осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която Република България има международен договор в областта на социалното осигуряване.

Към заявлението се прилага и декларация за банковата сметка за изплащане на паричното обезщетение за безработица по образец съгласно приложение № 4, както и копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка.

При прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ изпраща на лицето уведомително писмо с обратна разписка в 7-дневен срок от приемане на документите, като му дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите. Когато лицето не е намерено на посочения в представените документи адрес, уведомяването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определено за целта място в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, Интернет страницата на Националния осигурителен институт или в общината или кметството. В този случай уведомлението се смята за връчено след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.

Ако в 15-дневен срок от датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или липсващите документи не бъдат представени в териториалното поделение на НОИ, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните подадени от осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите в Националната агенция по приходите.

За своя град виж къде се намира териториалното поделение на НОИ в секцията с контакти.

Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:

– заявлението за отпускане на обезщетение е подадено в тримесечен срок от тази дата

– лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. За териториалните поделения на агенцията натисни тук

Ако заявлението се подаде без неуважителни причини след повече от 3 месеца след прекратяване на осигуряването, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението и за периода, който лицето има право да го получава, но със санкция периода на закъснението. Периода на закъснението според Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е времето от датата, следваща изтичането на 3-месечния срок, до деня, предхождащ датата на подаване на заявлението.

Пример: лицето има право на обезщетение за безработица за 12 месеца. По неуважителни причини отива на 4-я месец и 1-я ден след спирането на работа. Лицето ще може да получава обезщетението от датата на заявлението за 11 месеца вместо за 12 (1 месец е санкцията).

Уважителни причини според наредбата са: задържане от органите на властта; явяване в съд или в друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или преподготовка; заболяване и други подобни обстоятелства, удостоверени с официален документ, за които териториалното поделение на НОИ е уведомено своевременно.

Ако заявлението се подаде в 3 месечния срок, но регистрацията в агенцията по заетостта не се извърши в 7 дневния срок, то периода за получаване на обезщетението се намалява със закъснението.

Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа подадените данни от осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите в Националната агенция по приходите за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, както и данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на паричните обезщетения, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

По първоначално постъпило заявление се съставя досие, съдържащо заявлението, документите към него, всички последващи заявления и жалби на лицето и постановените актове по правото му на обезщетение за безработица. Досието се съхранява в териториалното поделение на НОИ, чрез което се изплаща обезщетението.

Размер на паричното обезщетение за безработица

Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица (7,20 лева съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г.). Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.

Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105и 107, ал. 1, т. 1 – 4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Безработните лица, придобили право на парично обезщетение за безработица преди изтичането на три години от датата на предходното отпускане на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца.

Лицата, наети на работа на непълно работно време в срока за изплащане на паричното обезщетение и получаващи възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, имат право на обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащането.

Когато в периода, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:

– за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година – среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;

– за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане – доходът, от който е определено паричното обезщетение;

– за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна – среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;

– за времето, през което лицето не е осигурено за безработица – среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период.

Период за получаване на парично обезщетение за безработица

Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, в зависимост от продължителността на осигурителния стаж на лицето, за период, както следва:

Осигурителен стаж	Период за получаване на обезщетение
До 3 години	4 месеца
От 3 до 5 години	6 месеца
От 5 до 10 години	8 месеца
От 10 до 15 години	9 месеца
От 15 до 20 години	10 месеца
От 20 до 25 години	11 месеца
Над 25 години	12 месеца

За осигурителен стаж при определяне периода за изплащане на обезщетение се зачита трудовият стаж до 1 януари 2002 г. по Кодекса на труда или по специални закони и времето след тази дата, през което лицата са осигурени за безработица.

Спиране изплащането на паричните обезщетения за безработица

Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 106, ал. 2 и чл. 107, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 58, ал. 3 от Закона за висшето образование.

Безработният е длъжен да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на обстоятелствата по ал. 1 в срок до 7 работни дни.

Изплащането се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия към датата на спиране период.

Длъжностните лица, на които е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ спират с разпореждане изплащането на обезщетенията за безработица, когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.

Прекратяване изплащането на паричните обезщетения за безработица

Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:

–          започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване;

–          прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;

–          придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;

–          смърт на безработния.

Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на НОИ за настъпването на обстоятелствата в срок до 7 дни.

Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност – основание за задължително осигуряване, която бъде преустановена след по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.

Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица

Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172, ал. 1от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 254 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 226 от Закона за съдебната власт. Лицата нямат право на парично обезщетение за безработица до пълното възстановяване на дължимите суми с изключение на случаите, в които тези суми могат да бъдат прихванати от отпуснатото парично обезщетение за безработица. В 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане.

За възстановяване на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Ред за отпускане, изплащане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица

Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Длъжностното лице издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Паричните обезщетения за безработица се изплащат от Националния осигурителен институт на лицата по декларирана от тях лична банкова сметка.

Националният осигурителен институт превежда на всяка банка на 15-о число на месеца общата сума на паричните обезщетения за предходния месец за всички правоимащи лица с банкови сметки в съответната банка.

За изплащане на неполучено парично обезщетение за безработица от починал безработен всеки от наследниците подават до ТП на НОИ по постоянен или настоящ адрес заявление по образец съгласно приложение № 6, към което прилагат удостоверение за законните наследници, декларация за банковата сметка за изплащане на паричното обезщетение за безработица/дълготрайна безработица по образец съгласно приложение № 4 и копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка. Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, документите се подават от законния им представител. Обезщетението се разделя между наследниците по определения от Закона за наследството ред. Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, полагащата им се част от обезщетението се изплаща на законния им представител.

Осигурителен стаж за пенсия по време на безработицата

До отпадането на понятието „осигурителен стаж“ от системата за социално осигуряване, този показател е важен измерител при определяне размера на пенсията. За целите на тази архаична система, периода, в който лицето получава обезщетение за безработица се признава за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски.

Здравно осигуряване през периода на безработицата

За периода, в който лицето получава парично обезщетение за безработица, здравното осигуряване е за сметка на републиканския бюджет. Ако лицето отговаря на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, се осигурява здравно за сметка на републиканския бюджет и след като изтече периода, в който има право на парично обезщетение за безработица.

Още полезна информация за търсещи работа:

Агенция по заетостта

Национален осигурителен институт

Министерство на труда и социалната политика

Скритата реклама на принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”, чрез насаждане на страх

Излиза независим експерт или не точно, по телевизия или вестници, казва на хората, че младите днес ще се пенсионират на 70 някога. Казва, че държавната осигурителна система има много проблеми и някой ден 1 работещ ще издържа 2 пенсионери.

Какъв точно ефект се цели с подобни изявления:
– насаждане на страх у хората, че никога няма да се пенсионират
– създаване на впечатление, че цял живот ще си дават парите, а нищо няма да получат в замяна, следователно – по-добре да не се осигуряват изобщо – това означава да се унищожи системата за социално осигуряване.

Тук тънката пропаганда се поема от разни либерали (по-скоро само представящи се за либерали), които започват да припяват: „държавната осигурителна система не работи добре, дайте да я заменим с частни пенсионни фондове, частното работи винаги по-добре, всеки сам да си осигури собствената си пенсия, така ще се преборим с демографските проблеми и всеки ще е отговорен за старините си“. Чили как добре се справят, хайде като тях.

Какви са фактите обаче:
1. Ако пенсионната възраст е 65 години, то потенциала за една кариера е около 47 години. Ако средната продължителност на живота в България е 75 години. Това означава средно 10 години да се получава пенсия.
2. При нулев естествен прираст на населението (това значи всяко семейство да си има по 2 деца), срещу всеки пенсионер би трябвало да има 4,7 човека, които са в работоспособна възраст. Разбира се една част от тях ще са безработни или ще учат (въпреки, че повечето учащи и работят), или ще отглеждат деца. Ако оставим 15% от населението в работоспособна възраст да не работи, то пак ще останат 4 човека, които да работят, срещу 1 пенсионер. Не 1 срещу 2-ма, както върви според пропагандата.

Чисто теоретично в следващата таблица е разгледано предположение, че в страната естественият прираст в пенсионната система е 0 за дълъг период от време, хората са изключително здрави и всички стигат до средната продължителност на живота (и не я преминават). Тя е 75 години. Пенсионната възраст е 65 години. Всяка година се раждат по 100 хиляди деца, и си отиват 100 хиляди възрастни. При това състояние, съотношението работещи/пенсионери би трябвало да бъде поне 4/1 и всъщност да няма никакъв дефицит в пенсионната система, като осигуровките за пенсии ще бъдат ниски в същото това време.

Лица до 18 години	Лица между 18 и 65 години	Пенсионери между 65 и 75 години
18 години по 100 000 родени деца	47 години по 100 000 родени лица в работоспособна възраст	10 години по 100 000 родени в след трудоспособна възраст
1 800 000 средно	4 700 000 средно	1 000 000 средно

Ако някой планира всички на възраст 18-64 години да са 1/2 от пенсионерите, това вече е друг въпрос и може би трябва да се разпита какво е намислил. Война може би? Масово избиване на младите? Защото и емиграцията вече спира. Дори хората ще почнат да се връщат обратно в страната. А може би планира средна продължителност на живота 100 години? Ако е така да си каже. Средната пенсия може без проблем да бъде 50% (сега около 40%) от средния осигурителен доход в страната, при нулев естествен прираст на населението и като данък пенсии се намали до 12,5% (17,8% към 2012 г.).

Съотношение работещи/пенсионери	Какъв процент от дохода ще се получава под формата на пенсия
	100%	90%	80%	70%	60%	50%	40%	30%	20%	10%
10,0	10,0%	9,0%	8,0%	7,0%	6,0%	5,0%	4,0%	3,0%	2,0%	1,0%	Каква осигурителна вноска е необходима от работещите
9,0	11,1%	10,0%	8,9%	7,8%	6,7%	5,6%	4,4%	3,3%	2,2%	1,1%
8,0	12,5%	11,3%	10,0%	8,8%	7,5%	6,3%	5,0%	3,8%	2,5%	1,3%
7,0	14,3%	12,9%	11,4%	10,0%	8,6%	7,1%	5,7%	4,3%	2,9%	1,4%
6,0	16,7%	15,0%	13,3%	11,7%	10,0%	8,3%	6,7%	5,0%	3,3%	1,7%
5,0	20,0%	18,0%	16,0%	14,0%	12,0%	10,0%	8,0%	6,0%	4,0%	2,0%
4,0	25,0%	22,5%	20,0%	17,5%	15,0%	12,5%	10,0%	7,5%	5,0%	2,5%
3,8	26,3%	23,7%	21,1%	18,4%	15,8%	13,2%	10,5%	7,9%	5,3%	2,6%
3,6	27,8%	25,0%	22,2%	19,4%	16,7%	13,9%	11,1%	8,3%	5,6%	2,8%
3,4	29,4%	26,5%	23,5%	20,6%	17,6%	14,7%	11,8%	8,8%	5,9%	2,9%
3,2	31,3%	28,1%	25,0%	21,9%	18,8%	15,6%	12,5%	9,4%	6,3%	3,1%
3,0	33,3%	30,0%	26,7%	23,3%	20,0%	16,7%	13,3%	10,0%	6,7%	3,3%
2,8	35,7%	32,1%	28,6%	25,0%	21,4%	17,9%	14,3%	10,7%	7,1%	3,6%
2,6	38,5%	34,6%	30,8%	26,9%	23,1%	19,2%	15,4%	11,5%	7,7%	3,8%
2,4	41,7%	37,5%	33,3%	29,2%	25,0%	20,8%	16,7%	12,5%	8,3%	4,2%
2,2	45,5%	40,9%	36,4%	31,8%	27,3%	22,7%	18,2%	13,6%	9,1%	4,5%
2,0	50,0%	45,0%	40,0%	35,0%	30,0%	25,0%	20,0%	15,0%	10,0%	5,0%
1,8	55,6%	50,0%	44,4%	38,9%	33,3%	27,8%	22,2%	16,7%	11,1%	5,6%
1,6	62,5%	56,3%	50,0%	43,8%	37,5%	31,3%	25,0%	18,8%	12,5%	6,3%
1,4	71,4%	64,3%	57,1%	50,0%	42,9%	35,7%	28,6%	21,4%	14,3%	7,1%
1,3	76,9%	69,2%	61,5%	53,8%	46,2%	38,5%	30,8%	23,1%	15,4%	7,7%
1,2	83,3%	75,0%	66,7%	58,3%	50,0%	41,7%	33,3%	25,0%	16,7%	8,3%
1,0	100,0%	90,0%	80,0%	70,0%	60,0%	50,0%	40,0%	30,0%	20,0%	10,0%
0,8	125,0%	112,5%	100,0%	87,5%	75,0%	62,5%	50,0%	37,5%	25,0%	12,5%
	Каква осигурителна вноска е необходима от работещите

От къде идва огромния дефицит на фонд „Пенсии“ в НОИ, което се използва от шменти-либерали да се упражняват орално по телевизия и по вестници?

1. След 1989 г. в България има масово пенсиониране, което се използва, за да скрие огромната безработица в страната. Разходите за това пенсиониране очевидно не би трябвало да са за сметка на фонд „Пенсии“, но в последствие с цел държавното обществено осигуряване да се компрометира, да се докаже неговата неефективност, е избран този вариант и всички проблеми в държавата се прехвърлят на пенсионната система (там има много пари всяка година, които някой иска да приватизира).

2. 1999 г. държавни предатели допускат в социалното осигуряване да се появи теоретичното недоразумение задължителен „частен пенсионен фонд“. Следващите правителства постоянно увеличават вноските в тези „частни фондове“, като за сметка на принудителните вноски, се намаляват приходите на фонд „Пенсии“ към НОИ. Така дефицита на фонд „Пенсии“ към НОИ е допълнително около 800 милиона лева годишно. Преките щети за населението от „спасителите“ към септември 2011 г. са над 700 милиона лева реални пари. Но като се направи разследване може да се окаже, че са в пъти по-големи.

3. Дефицита на НОИ, който съществува поради масовите пенсионирания след 1989 г. и заради финансовите пирамиди наречени задължителни „частни пенсионни фондове“ (данък ДЗПО 5% и допълнителен данък професионален фонд за работещите 1-ва и 2-ра категория труд), се покрива от държавния бюджет. Тези средства не отиват за образование, здравеопазване, култура, инфраструктура и каквото и да е друго полезно за обществото. Те отиват в няколко частни фирми, които гарантират, че повече от 100% от парите, които са прибрали с държавна принуда, не могат да бъдат изгубени, откраднати или каквото и да е от този род.

4. Разбира се недостига на средства в ключови отрасли води до разсипията им. Работещите в тези отрасли вместо да отидат на стачка и да искат да се спрат плащанията на частните прасета незабавно, започват да се самоизяждат помежду си. Сигурно така е по-лесно. А може би и на някой това му е цел. В следствие отраслите започват да затъват. По Чили схемата и цялата държава започва да затъва.

Обобщено:
1. Държавата се опитва да скрие огромната безработица след 1989 г. с масово пенсиониране на хора. Всички проблеми на държавата се пращат на пенсионната система, за да изглежда, че е неефективна и плаче за приватизация.
2. Държавни предатели водят за спасители финансови пирамиди от Чили тип (човека взе парите и каза: „чакай много, това е дългосрочна инвестиция“), които ще решат проблемите със застаряването на населението, демографската картина и т.н. Всъщност пенсионното осигуряване в България, като изключим изключително скапаната формула на НОИ и робията на осигурителния стаж, няма особено големи предизвикателства пред себе си. Въвеждането на модела на осигурителния принос окончателно ще реши проблемите на системата. Повече масови пенсионирания не се очакват и в следващите десетилетия системата от само себе си ще се стабилизира при пенсионна възраст 65 години (но трябва и да се отрежат възможностите за тарикатлъци), като вноската за пенсии ще падне на 12,5%.
3. Никакви „частни пенсионни фондове“ – спасители не са нужни. Никакви задължителни „инвестиции“ в „лични сметки“. Никакво „капиталово натрупване“. Съществуването на тези „частни фондове“ не е решение, а проблем застрашаващ националната сигурност.

Когато се създава първата пенсионна система в Германия преди повече от 120 години, отново има лобита, които смятат, че системата трябва да е с капиталово натрупване, защото капиталът е нещо стабилно и всеки ще си спести за собствената си пенсия, без да разчита на следващите поколения да го издържат. Останалите обаче смятат, че пенсионна система с капиталово натрупване крие огромен политически риск. Да се чуди човек как още преди 120 години немците са го знаели това. Първата пенсионна система в Германия на Бисмарк започва да работи през 1891 г. като смесена система. От типа Pay-As-You-Go като може да натрупва резерви, които да са достатъчни за разходите в следващите 5 години. Това е компромисното решение между лобистите за капиталово натрупване и останалите със здрав разум. Тъй като пенсионната възраст в началото е 70 години, натрупаните резерви се оказват много повече от предвиденото. През 1900 г. се нарушава баланса (Бисмарк вече го няма) и вместо да се намалят вноските за пенсия на работещите, се взима решение, че капитала много добре би се справил и в бъдеще. Трябва да се натрупват резерви не само за 5 години, а всеки да може да си осигури собствената пенсия, без значение какви са демографските условия и без следващите поколения да трябва да плащат. Всеки сам ще си изплати собствената си пенсия. Капиталът гарантира.

Доста познато, нали? И преди 120 години е имало търгаши, и в Германия ги е имало дори.

През 1914 г. в Германия започва тежка инфлация. Кофи с пари с номинал милиони марки са нужни, за да си купи човек хляб. До 1923 г. от капитала (който гарантира стабилност) не е останало почти нищо. Бюджетът за пенсии е 4 квинтилиона марки (квинтилион = 1 с 18 нули). Тогава Германия преминава изцяло към системата Pay-As-You-Go, като резерви ако се натрупват, са минимални и само за спешни случаи. Каквото държавата го прибере от данъкоплатците, това връща веднага на населението. Без политически рискове повече. Без натрупан капитал, който може да се окраде или обезцени по друг начин.

Защо е нужна системата за социално осигуряване?

Бисмарк е дал отговора на този въпрос още през 19 век.

„Всеки, който има пред себе си перспективата за пенсия в напреднала възраст или инвалидност, дори и да е съвсем малка, е много по-щастлив и доволен от съдбата си, много по-сговорчив, и много по-лесно се управлява, от този, чието бъдеще е напълно несигурно… Постигането на доволство сред бедните не би било никак скъпо. Те трябва да разберат, че държавата не само взима, но и дава, и не като милостиня, а като право на онези, които имат нужда от грижи, когато изпаднат в неработоспособност“ – Ото фон Бисмарк

Защо някои искат да съсипят системата за социално осигуряване? Кои са тези лица?

Те не са държавници, те не са либерали, те не са работническата класа, те не са и аристокрацията. Най-обикновени лакоми прасета (лакомията води до безумие, свинете не могат да се контролират), които не са наясно какво ги чака без система за социално осигуряване. Или чувството за недосегаемост ги кара да си въобразяват, че ще им се размине и мога да излязат сухи от океана.

Без социално осигуряване настава масова бедност и тогава за прасетата ще стане най-страшно. Бедният човек няма да има какво да губи – всичко ще са му взели. Един беден човек, който няма какво да губи, спира да уважава частната собственост (ау какъв ужас, нали). Излиза от пирамидата, в която е стоял смачкан на дъното, а този, който е на върха на пирамидата, ще приближи дъното с едно ниво (а това е вече наистина голяма драма). Бедният няма накъде повече да пада, но богатият има.

Богатият човек, който иска да остане такъв и в бъдеще много добре знае това (Ото фон Бисмарк – обединителят на Германия е бил такъв).

Социалното осигуряване е създадено от богатите за бедните, за да не губят бедните вярата в системата, в която са на дъното, но която все пак им дава възможност да живеят и за в бъдеще. Социалното осигуряване гарантира социалния мир в обществото. Който иска да няма социално осигуряване е безумец. Ако е богат, ще загуби всичко, което има.

Който иска социалното осигуряване да е приватизирано и да зависи от „частни пенсионни фондове“, е най-обикновен измамник.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Индекс на Херфиндал-Хиршман (Herfindahl-Hirschman Index – HHI) и принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“

Какво е индексът на Херфиндал-Хиршман?

Общоприет измерител за пазарна концентрация и установяващ наличието на монопол и пазарен провал. Изчислява се като пазарния дял на всяка фирма в съответен отрасъл се степенува на втора степен. Числата от всички фирми в дадения отрасъл, които се получават, се събират. Крайният резултат е индексът на Херфиндал-Хиршман.

Колкото по-висок е този индекс, толкова по-монополизиран е съответния пазар и държавата би трябвало да се намеси незабавно, защото нейна е задачата да се бори с монополите, в името на свободния пазар.

Индекс до 100 означава конкурентен пазар
Индекс от 100 до 1500 означава не монополизиран пазар
Индекс от 1500 до 2500 означава средно монополизиран пазар
Индекс над 2500 означава висока концентрация на монополна власт
Индекс 10000 означава пълен монопол на 1 фирма и тотален пазарен провал.

Примери:
1. На даден пазар имаме 1 фирма със 100% пазарен дял
В случая индексът е: 100*100 = 10000 (тотален пазарен провал)

2. На даден пазар имаме 2 фирми с по 50% пазарен дял всяка
Индексът е 50*50 + 50*50 = 2500 + 2500 = 5000 (силно монополизиран пазар)

3. На даден пазар имаме 1 фирма с 50% пазарен дял и 2 фирми с по 25% пазарен дял
Индексът е 50*50 + 25*25 + 25*25 = 2500 + 625 + 625 = 3750 (силно монополизиран пазар)

4. На даден пазар имаме 10 фирми с по 10% пазарен дял всяка
Индексът е 10*10 + 10*10 + 10*10 и т.н. = 100+100+100+… = 1000 (не монополизиран пазар)

5. На даден пазар имаме 100 фирми с по 1% пазарен дял всяка
Индексът е 1*1 + 1*1 + 1*1… = 1+1+1+1… = 100 (конкурентен пазар)

6. На даден пазар имаме 1000 фирми с по 0,1% пазарен дял всяка
Индексът е 0,1*0,1 + 0,1*0,1 + 0,1*0,1… = 0.01 + 0.01 + 0.01… = 10 (конкурентен пазар)

Индекс на Херфиндал-Хиршман (Herfindahl-Hirschman Index – HHI) и принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“

В сайта на „комисията за финансов надзор“ гордо е публикуван пазарния дял на всеки от принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ към септември 2011 г.

Резултатите са следните според броя клиенти насилени с държавна принуда, да плащат данъци на частни фирми:

Принудителни задължителни „универсални пенсионни фондове“:

Кой фонд	Пазарен дял (по брой клиенти )
Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 1	33,09%
Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 2	19,68%
Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 3	13,03%
Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 4	10,99%
Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 5	9,17%
Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 6	8,63%
Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 7	3,29%
Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 8	1,46%
Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 9	0,66%
Общо	100,00%

Индексът на Херфиндал-Хиршман е както следва: 33,09*33,09 + 19,68*19,68 + 13,03*13,03 + 10,99*10,99 + 9,17*9,17 + 8,63*8,63 + 3,29*3,29 + 1,46*1,46 + 0,66*0,66 = 1944.77 (средно монополизиран пазар)

Принудителни задължителни „професионални пенсионни фондове“

Кой фонд	Пазарен дял (принудителни клиенти )
Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 1	31,58%
Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 2	16,15%
Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 3	14,58%
Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 4	11,64%
Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 5	9,37%
Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 6	7,80%
Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 7	5,48%
Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 8	2,53%
Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 9	0,87%
Общо	100,00%

Индексът на Херфиндал-Хиршман е както следва: 31,58*31,58 + 16,15*16,15 + 14,58*14,58 + 11,64*11,64 + 9,37*9,37 + 7,80*7,80 + 5,48*5,48 + 2,53*2,53 + 0,87*0,87 = 1792,01 (средно монополизиран пазар)

Значи няма страшно. „Пазарът“ е средно монополизиран. Свръхпечалбите за собствениците на тези принудителни „частни фондове“ е гарантирана. Нищо, че преките щети за насилените данъкоплатци са над 700 милиона лева реални пари към септември 2011 г., важното е частен монопол да има.

Принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ индекс на Херфиндал-Хиршман не ги лови. Той се използва за реални пазари, докато „пазарът“ на принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ е нещо подобно:
1. Данъкоплатците са насилени с държавна репресия да си закупят някакъв продукт (примерно картофи).
2. Могат да избират от кой продавач в този средно монополизиран „пазар“ да си купят тези картофи, но ориз, домати или нещо друго не може. Единствено картофи.
3. Ако не изберат, държавата ще ги купи вместо тях и за тяхна сметка разбира се
4. Картофите могат да се консумират след 20-30-40 години. Това са дългосрочни картофи, трябва да отлежат, иначе схемата не работи
5. Чилийските картофи са наистина много големи и вкусни, 30 години отлежали, страхотен сорт

Да закрием принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“

Експеримент с 5 маймуни

Настоящото не е преразказ на така популярния експеримент, разглеждат се закономерности далеч надхвърлящи самия експеримент.

ЕКСПЕРИМЕНТ С 5 МАЙМУНИ

В клетка се поставят 5 маймуни, на тавана на клетката се връзва банан. Под банана се поставя стълба, така че маймуните да могат да стигнат до банана.
Не след дълго, някоя от маймуните ще поиска да вземе банана. В момента, в който докосне стълбата, маймуните се заливат със студена вода.
Отърсили се от шока, след известно време друга маймуна ще поиска да вземе банана. В момента, в който докосне стълбата, маймуните се заливат със студена вода.
Отърсили се от шока, след известно време, някоя от маймуните отново ще поиска да вземе банана. Този път обаче другите ще я нападнат, тъй като вече многократно са били заливани със студена вода всеки път, когато някоя се опита да вземе банана.

Това е момента една от маймуните в клетката да бъде заменена с друга, която не знае за какво става дума. Новата маймуна няма дълго да се бави, щом види банана, ще отиде да го вземе. В момента, в който докосне стълбата, останалите 4 маймуни ще я нападнат, тъй като многократно са били заливани с вода. Новата маймуна от първия път няма да разбере, ще опита отново да вземе банана. И отново ще бъде нападната от останалите 4 маймуни в клетката.

Това е момента още една от маймуните в клетката да бъде заменена с друга. Най-новата маймуна няма дълго да се бави, щом види банана, ще отиде да го вземе.
Когато тръгне, останалите 4 маймуни в клетката ще я нападнат, включително и новопостъпилата в клетката преди това маймуна. Разбира се най-новата маймуна ще опита отново. Пак ще я нападнат останалите 4 в клетката. Докато и тя не разбере, че тръгне ли към банана, всички я нападат.

Тогава трябва да се замени още една от останалите 3 заливани със студена вода. След това още една и още една.

Докато накрая в клетката няма да има нито една маймуна, която да е била заливана със студена вода. Нито една маймуна в клетката не е била заливана със студена вода, но която и да тръгне да взима банана, ще бъде нападната от останалите, без която и да е от тях да е наясно защо?

„Ако всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно“ – Уолтър Липман

В този експеримент има няколко ключови момента:
1. клетката – първата асоциация вероятно е, че става дума за някакво малко помещение с решетки. Но не е ли семейството нещо подобно? Ами училището? А работното място? Държавата? Може би някаква наддържавна организация? А планетата? Защо не галактиката? Или цялата Вселена?

2. банана – това е нещо, с което маймуните се хранят. Най-естественото нещо, когато една маймуна види банан, е да отиде да го вземе. Но всеки път само една тръгва – това е лидерът в клетката към съответния момент

3. стълбата – много ключов елемент, който подсказва, че не е възможно маймуните да успеят да се покатерят по клетката по някакъв начин и да достигнат банана. Не случайно е сложена стълбата. Ако нямаше нужда от стълбата, то това щеше да означава, че всяка от маймуните по едно и също време от различните страни на клетката би могла да се катери и да достигне банана. Това би означавало конкуренция между маймуните и най-добрата и бърза от тях би стигнала до банана. Само че стълбата е тясна и по нея може да се качи само една от маймуните – лидерът в клетката към дадения момент.

4. студената вода – това е наказанието, че някоя от маймуните се е откроила като лидер, тръгвайки да направи най-нормалното нещо. Студената вода кара маймуните да опитат да надвият природните закони. Само че вероятно експериментът не е бил провеждан достатъчно дълго, тъй като е добре известно, че леденостудената вода плаши само в началото. Ако маймуните бяха излагани продължително време на студена вода, вероятно биха свикнали към нея. Тогава щяха въпреки водата да вземат банана.

5. липса на ясна цел, воля и решителност – за да вземе банана, някоя от маймуните трябва да прояви освен лидерски качества да се открои, и да довърши започнатото, въпреки студената вода

6. липса на комуникация и на каквато и да е низходяща роднинска връзка – в експеримента маймуните не са роднини, новите в клетката не са деца или внуци на излизащите от клетката, не може да се смята, че на база генетична наследственост и опита на първите, новите в клетката започват да се държат по правилата в клетката. В случая не става дума и за дете, което от любопитство иска да пипне горещ котлон, а по-знаещите го убеждават настоятелно, че не трябва да го прави. Експеримента доказва, че не е нужно генетично наследство, достатъчно е другите да вярват в нещо, за да стане то общовалидно за всички. Ако маймуните бяха истинско семейство, организация, държава, галактика и т.н. и с обща цел, те би трябвало да изградят стратегия срещу експериментатора. Например могат да се разпределят из клетката, някоя от тях ще тръгне много бързо и целенасочено към банана, а останалите 4 ще отвличат вниманието на експериментатора (той е само 1, а маймуните са 5, ако маймуните играят в екип, експериментатора няма никакъв шанс) и заливането със студена вода ще е минимално, ако изобщо има такова. След това банана ще се подели поравно между всичките 5 маймуни.

7. гладът – гладът е голяма сила. По-голяма сила от заплахата от заливане със студена вода. Ако маймуните са наистина гладни, мокри не мокри, някоя ще вземе банана на всяка цена. В случая явно бананът по-скоро не се възприема като храна, а като някакво постижение на лидера към съответния момент в клетката. Мотивацията не е достатъчна. Може би маймуните получават в клетката някаква друга храна, от по-нисък клас спрямо банана, но все пак храна. Като са сити (живота не е застрашен), не ги заливат с вода (имат и сигурност), могат да си позволят да се откажат от по-възвишени неща като да са част от нещо по-голямо, увереност и саморазвитие (последните нива от пирамидата на Маслоу не им трябват). Само че липсата на саморазвитие означава, че вечно ще са в клетка. От къде се появява тази храна от нисък клас? Какво би станало ако експериментатора го няма, но въпреки това маймуните са в клетка? Клетка не задължително с решетки. Може да е семейство, училище, работно място, държава, наддържавна организация, планета, галактика,  Вселена

8. Маймуните участващи в експеримента не са 5, а 10. Заглавието съвсем умишлено подведе читателя, който също взе участие в експеримента

Какви пенсии предлага „най-успешната пенсионна система“ в Чили

Характерна черта на финансовите пирамиди е, че работят много добре до момента, в който трябва да почнат и да плащат, а не само да прибират парите на хората. Но идва и момента на истината. Схемата в Чили започва да действа много успешно (за собствениците на „частни пенсионни фондове“) през 1981 г. От тогава са минали над 30 успешни години на свръхпечалби, а за пенсионерите в Чили резултатът е следния:

Среден размер на пенсията по видове в UF през месец ноември 2011 г.

Вид на пенсията	Брой пенсионери	Среден размер (в UF)
Пенсия за старост	370 025	6,99
Пенсия за старост при по-ранно пенсиониране	245 468	11,31
Пенсия за инвалидност	75 497	9,43
Пенсия за частична инвалидност	10 044	7,83
Вдовишка пенсия	140 741	6,40
Пенсия за сираци	54 847	2,20
Други пенсии	14 702	3,09

Какво е това UF?
Индекс, тъй като страната Чили има много стабилна валута, което е разбираемо в страна с толкова свободна икономика и благоденстващо население, ниска степен на корупция и т.н. Вместо да си използват стабилната валута за мерна единица, ползва се индекс. Но недейте да мислите, че валутата на Чили не е много стабилна, както приляга на либерална държава, със стабилна свободна пазарна икономика и т.н.

Към 30 ноември 2011 г. 1 UF = 22 213,43 чилийско песо

Към 10 януари 2012 г. 10 000 чилийско песо = 29,9543 лева

Следователно при сметките ще приемем, че 1 UF = 66,54 лева

Като преизчислим горната таблица излиза следното:

Вид на пенсията	Брой пенсионери	Среден размер (в лева)
Пенсия за старост	370 025	465,11
Пенсия за старост при по-ранно пенсиониране	245 468	752,57
Пенсия за инвалидност	75 497	627,47
Пенсия за частична инвалидност	10 044	521,01
Вдовишка пенсия	140 741	425,86
Пенсия за сираци	54 847	146,39
Други пенсии	14 702	205,61

Все пак е добре да се съберат пенсиите за старост, за да се види масовия случай каква е пенсията, която се предлага от така успешните частни пенсионни фондове в Чили.

Излиза, че пенсия за старост от частни пенсионни фондове в Чили получават 615 493 пенсионера, като средния й размер е 579,75 лева.

Леле, супер, а средната българска пенсия е под 300 лева… Това е от модела, трябва Чили модел и пенсиите и в България ще скочат като при тях?

Само няколко подробности преди това – като за начало това са средните пенсии на най-богатите пенсионери в Чили. Колко взимат останалите?

Минималната пенсия в страната разбира се. И тази пенсия е за сметка на държавния бюджет. През 2012 г. специалната програма на правителството, целяща да спаси мнозинството пенсионери от крайна бедност, ще покрие пенсионерите от 60% най-бедни семейства в Чили, като ще им предостави минимална държавна пенсия, тъй като частния пенсионен фонд не им предлага дори толкова. Пенсиите от тип PBS (Old-Age Basic Solidarity Pension) се предоставят за тези пенсионери, които нямат никакви средства в частен пенсионен фонд и са в размер на около 235 български лева. Добавки от държавния бюджет от типа APS (Old-Age Solidarity Pension Contribution) се предоставят на пенсионерите в някое от 60% от най-бедните семейства в Чили, които имат право на пенсия от частен фонд, но която е под определен размер. Тези добавки са в среден размер от около 142 български лева. От тези спасителни схеми на правителството са обхванати мнозинството от пенсионерите в Чили.

Още няколко подробности трябва да се споменат преди да се направят по-генерални изводи. Например колко е минималната работна заплата в Чили? До юли 2012 г. ще е 182 000 чилийско песо. Това прави 545,17 български лева.

Имайки предвид и този съвсем маловажен факт, да се върнем към пенсиите, които тези така успешни частни фондове предоставят и какви са спасителните мерки на правителството за мнозинството пенсионери в Чили, само че този път стойностите ще се представят като съотношение между размера на средната пенсия и минималната работна заплата в Чили:

Вид на пенсията	Брой пенсионери	Съотношение спрямо минималната работна заплата
Пенсия за старост	370 025	85,31%
Пенсия за старост при по-ранно пенсиониране	245 468	138,04%
Пенсия за инвалидност	75 497	115,10%
Пенсия за частична инвалидност	10 044	95,57%
Вдовишка пенсия	140 741	78,11%
Пенсия за сираци	54 847	26,85%
Други пенсии	14 702	37,71%

Минималната пенсия, с която правителството в Чили спасява значителна част от пенсионерите е 43,11% от минималната работна заплата в страната. Добавките, които правителството дава на пенсионерите, които имат над 0,00 песо в „частен пенсионен фонд“ и принадлежат към 60% най-бедни семейства в страната, са средно 26,05% от минималната работна заплата.

Но тези проценти едва ли говорят твърде много на българския гражданин. Като ги преобразуваме според българската минимална работна заплата (290 лева от 1 май 2012 г.) излиза, че ако някой голям мозък беше въвел чрез чилийската диктатура през 1980 г. Пинера схемата в България, то българската средна пенсия за най-богатата част български пенсионери щеше да е 308,39 лева (579,75 / 545,17 * 290). А спасителната минимална пенсия за сметка на правителството щеше да е 125,02 лева (43,11% от 290 лева). Средната правителствена добавка за пенсионерите, които имат над 0,00 песо в частен пенсионен фонд и са в най-бедните 60% семейства в страната щеше да е 75,55 лева. Ако не са в най-бедните 60% от семействата няма нищо.

В същото време собствениците на тази схема щяха да са реализирали 30 години свръхпечалби.

Ето това е най-големия успех на чилийската схема и повече хора трябва да знаят за него.

История на първата пенсионна система в Германия от времето на Ото фон Бисмарк

Германия въвежда осигурителни вноски за старост и за инвалидност за цялото работещо население в края на 19 век. Системата съществува преди световната война, оцелява след нея, възстановява се след разрушителната хиперинфлация в страната, устоява на стреса от тежката икономическа депресия и продължава да е основа за икономическия живот.

Германската система издържа на всички възможни опасности, пред които една осигурителна система може да се изправи, но по необходимост, за да оцелее във времето е претърпяла множество промени.

Този доклад(е изготвен от Мериан Сакмън под ръководството на Едвин Вит, и разглежда периода 1891 г. до 1934 г.) представя историята на промените, най-вече от финансова гледна точка. Поради това, голяма част от историята е пропусната. За пример административните процедури са проучени дотолкова, доколкото оказват влияние върху финансите на системата.

Обхватът на проучването се ограничава до кратко изследване на разпределението на разходите, финансовото състояние на фонда, инвестициите на резервите, разходите за администриране, размера на обезщетенията, броя на получаващите обезщетения през годините.

Кратка история на закона

Закона за осигуряване за старост и инвалидност е част от програмата, която Ото фон Бисмарк предлага на работещото население в Германия, като преди това работниците са били потиснати от строго законодателство. Неговата надежда е, че като дава на работниците част от парите на държавната хазна в моменти на нужда, и като ги дава по право, може да успокои работническите движения, които целят сваляне на правителството, въпреки, че става въпрос за малки разходи за сметка на бюджета.

Законът е представен през 1889 г. и се приема от парламента с малко мнозинство от 20 гласа, като опозицията е в лицето на работническата партия и групите от лявото крило. Изменя се през 1899 г. и 1911 г. И двата пъти измененията се приемат с голямо мнозинство в парламента. Тези изменения значително разширяват първоначалните разпоредби. Промените от 1911 г. въвеждат осигуряване за наследствени пенсии към осигуряването за старост и инвалидност от първоначалната версия на закона.

Опита на Бисмарк да подкупи работническото движение постига само временен ефект. В интерес на истината създаването на социално осигуряване дава значителен тласък на работническото движение. Социално-демократическата партия отваря офиси в цялата страна, в които работниците могат да получат правни съвети как да предявят по най-добър начин претенциите си за пенсии. Малкия размер на пенсиите дава на възможност на партията да започне кампании, с които да иска големия резерв на осигурителната система да се използва за повишаване на пенсиите, и да обвинява работодателите за несъгласието си срещу такава процедура. В тези кампании се достига всеки работник, тъй като всички имат дял от системата. Консерваторите гледат на това развитие с особена загриженост, тъй като членовете на социално-демократическата партия се увеличават с всяка следваща година.

Все пак, като се погледне историята на социално-демократическата партия след войната, човек може да си зададе въпроса дали все пак Бисмарк не е постигнал първоначалната си цел. Постепенно германското работническо движение губи революционния си характер и тези, които искат постигане на решения надделяват над радикалните фракции, които целят събаряне на правителството и цялата капиталистическа система.

Социално-демократическата партия има значително влияние в правителството през 20-те, усилията й постигат множество изменения на закона за осигуряване за инвалидност приет след войната. Те са всички насочени към либерализиране на съществуващите разпоредби. В нито един момент не е правено предложение да се замени тази система с друга.

Някои автори казват, че национал-социалистическото правителство премахва системата за социално осигуряване или я променя до такава степен, че да не може да се познае. Това не е вярно. След идването на тази партия на власт, множеството постановления в областта изразяват намерението да се запази системата в оригиналната й форма. Значимите промени в никакъв случай не са за драстично намаляване на получаваните обезщетения.

Разпределяне на разходите

Когато планът за осигуряване за старост и инвалидност се дискутира за първи път, възможността за поделяне на разходите между работници, работодатели и правителство се взима сериозно под внимание. Обаче този план се изоставя, защото ако федералното правителство поеме 1/3 от разходите за всяка пенсия, по-добре платените работници ще се облагодетелстват. С цел да се премахне тази несправедливост, се решава федералната субсидия да е фиксирана добавка в еднакъв размер за всяка пенсия. Тази сума възлиза на 50 марки годишно за пенсия за старост, инвалидност, и вдовишка пенсия, и остава на тази цифра до времето на първата световна война. След нея се актуализира няколко пъти, а след 1925 г. е 72 марки. Федералната субсидия за сираци е половината от тази сума. Виж таблица Х-1

Таблица Х-2 показва действителната сума, която федералното правителство внася за пенсионните плащания през годините и пропорцията на тази сума към общия размер на плащания за пенсия. Като цяло федералното правителство плаща около 1/3 от разходите за пенсия. Този дял е около 40% при стартирането на схемата, когато пенсиите са сравнително ниски. Правителството прави вноски за пенсии и за времето прекарано в изпълнение на военна служба.

Преди войната федералното правителство не участва при покриването на разходите за лечение и семейно подпомагане за подлагащите се на подобно лечение. След войната част от приходите от мито се разпределя към регионалните осигурителни офиси за покриване на разходи за лечение. Тази част възлиза на 40 милиона марки годишно от 1925 до 1929 година включително. В следващите години постепенно намалява.

Когато се въвежда данък върху доходите от заплата от правителството на Брунинг през 1929 г., се решава, че приходите от този данък надхвърлящи определена сума, ще се дават на осигурителната система. Това се случва само веднъж – 1929 г.

Тъй като осигурителните офиси изпадат във финансови затруднения, правителството заменя тези несигурни приходи през 1932 г. с фиксирана сума от 163 милиона марки. 1933 г. сумата е 200 милиона.

Няколко пъти в историята на германската осигурителна схема, федералното правителство предоставя специални субсидии към редовните обезщетения. Това се случва първо по време на инфлацията 1920-24 г., когато пенсиите не са достатъчни за пенсионерите. Субсидията се предоставя на регионалните офиси, които да я разпределят сред пенсионерите. Отново, когато пенсиите се повишават през 20-те, федералното правителство допринася за увеличението. Така, когато през 1927 г. наследствените пенсии се предоставят на всички вдовици навършили 65 години, независимо дали са с увреждания, и на наследниците на осигурените лица починали преди 1912 г., правителството поема изцяло допълнителните разходи. Когато се дава допълнително субсидия към вноските платени преди 1921 г. и от 1924 г., правителството поема изцяло повишението на вече отпуснатите пенсии.

Общ резервен фонд и индивидуални фондове – когато законът е приет през 1891 г., всеки регионален офис трябва да плаща от вноските, които е събрал. Предвидено е, че известна част от резервите на регионалните офиси ще постъпват в общ резервен фонд. Общия резервен фонд може да се използва само в случай на крайна необходимост и след решение на федералния осигурителен офис.

През първите 10 години, някои регионални офиси, особено онези в страната издържащи се предимно от селско стопанство, имат големи трудности за отделяне на средства към резервния фонд. Финансовото положение на тези регионални офиси са в много тежко състояние, в сравнение с високо индустриализираните части на страната. Обяснението на това е, че градовете привличат млади и здрави хора от страната и следователно там има много по-малко възрастни и хора с увреждания като процент от населението. Става ясно, че е желателно да се разделят някои от разходите по-голяма част от резерва, за да се изравнят условията между различните части на страната. По тази причина разпоредбата, според която регионалните офиси трябва да правят трансфери към резервния фонд се изоставя през 1900 г. По новите правила определена част от вноските трябва да се заделят настрана от всеки регионален офис, и трябва да се плаща онази част от пенсиите, която е независеща от продължителността на периода в осигуряване. Тоест ¾ от пенсиите за старост и фиксирана основна сума за пенсиите за инвалидност. В началото регионалните офиси трябва да отделят за този общ фонд 40% от получените вноски. Това е само на хартия, тъй като самите фондове остават собственост на регионалните офиси.

С много сложен метод за изчисление се определя в края на всяка година кои части от общите плащания за пенсии да се поемат от общия фонд, регионалните фондове и правителството. От 1900 г. до 1912 г. разпределението на разходите е показано на Таблица Х-3:

Година	Процент от разходите			Година	Процент от разходите
	Рег. фонд	Общ фонд	Правителство		Рег. фонд	Общ фонд	Правителство
1900	20,4%	44,3%	35,3%	1907	23,6%	44,7%	31,7%
1901	20,8%	44,7%	34,5%	1908	24,4%	44,4%	31,2%
1902	20,9%	45,0%	34,1%	1909	25,1%	44,2%	30,7%
1903	21,4%	45,1%	33,5%	1910	25,7%	44,0%	30,3%
1904	21,8%	45,1%	33,1%	1911	26,7%	43,6%	29,7%
1905	22,4%	45,0%	32,6%	1912	22,2%	47,0%	30,8%
1906	22,9%	44,9%	32,2%

Разпределението на разходите има желания ефект за облекчаване на частите от страната с преобладаващо селско стопанство, за сметка на индустриалните региони.

Постепенно се увеличават вноските към общия резервен фонд. През 1926 г. всички пенсионни плащания от регионалните офиси са в съответното съотношение спрямо събраните вноски през предходната година.

Система с натрупване на резерви vs PAY-AS-YOU-GO система

Когато за първи път се обсъжда закона за осигуряване за старост и инвалидност, основен въпрос е дали системата да е с капиталово натрупване и да се изграждат резерви, или да се приеме PAYG система, в която да се правят вноски само в размер достатъчен, за да се покриват текущите разходи. Защитниците на системата с капиталово натрупване на резерви отбелязват стабилността, която би предоставила такава система, и факта, че всяко поколение ще плаща за собствената си пенсия, докато при PAYG системата бремето се оставя за следващото поколение. Защитниците на PAYG системата смятат, че заделянето на големи резерви е опасно от политическа гледна точка. Те също така смятат, че натрупването на капитал ще доведе до понижаването на лихвения процент.

Окончателно приетия закон е компромис между двете крайности. В резултат PAYG система трябва да акумулира резерви достатъчни, за да се плащат пенсиите за период от 5 години. Вноските от едно поколение не се натрупват докато това поколение не придобие право на пенсия.  Вместо това тези вноски се използват за покриването на разходите за предходното поколение. При тази система резервите не са толкова големи, колкото при чиста система с капиталови натрупвания. Процента на вноската трябва да расте постепенно, но това увеличение не е толкова голямо, колкото при PAYG система, при която размера на вноските започва от по-високо ниво. Периода на стабилност се достига по-рано отколкото при PAYG система. Както и при PAYG системата в чист вид, първото поколение е облагодетелствано спрямо следващите, но последните поколения са най-малко наказани.

Първоначалните актюерски прогнози се оказват твърде консервативни. Резервите акумулирани през първите 10 години надхвърлят разчетите. Смята се за неразумно да се намалява размера на вноските, затова смесената система е изоставена през 1900 г. и заменена от система за колективно капиталово натрупване. По новата система стойността на всички настоящи и бъдещи вноски трябва да бъде достатъчна, за да покрива не само всички настоящи пенсии, но и също така бъдещите задължения. Резервът разбира се трябва да е значително по-голям от очакваният първоначално, но не би било необходимо да се увеличава размера на вноските, освен ако не се променя размера на плащанията.

Тази система се запазва до войната. Срутва се когато в резултат от инфлацията между 1914 г. и 1923 г., голяма част от капиталово натрупаните резерви се изпаряват. Тогава осигурителната система минава изцяло към системата PAYG, тоест вноските са в такъв размер, че да покриват текущите разходи и да остават минимални резерви за извънредни ситуации.

Германия има опит с почти всички възможни методи за финансиране на осигурителната система. Този опит доказва, че няма метод, който да може да издържи при тотален срив на икономическата структура в страната. Смесената система работи добре при стабилни условия, но войната и нейния ефект изпарява резервите, на която тази система разчита. PAYG системата изпада в трудности заради голямата икономическа депресия. Изглежда много подозрително дали условията преди войната могат да се възстановят с указ. Всичко това доказва, че една социално-осигурителна схема не е по-стабилна от правителството, или финансовото състояние на страната, която я администрира.

Инвестиране на резервите

Основни инвестиции – регионалните офиси държат събраните средства и ги инвестират според определени правила установени със закон, с цел защита на инвестициите. Определена част от средствата могат да се инвестират в държавни облигации. Всичко над това регионалните офиси имат свободата да инвестират по своя воля. Таблица Х-4 показва размера на резервите и в какво са били инвестирани свободните средства. Резервите са в размер малко над 2 милиарда марки през 1913 г. Цифрите след това са повлияни от инфлацията, която започва скоро след 1914 г. Очакванията през 1900 г. са, че резервите трябва да достигнат 2,5 милиарда марки, но през 1912 г. към системата се добавят наследствените пенсии. Без съмнение резервите са щели да достигнат по-голяма сума ако я нямаше войната. Обаче периода с инфлация между 1914 и 1923 г., при който стойността на германската марка потъва до почти нула, изпарява стойността на капитала, на който системата разчита. Само 15,5% или около 300 милиона марки остават от капитала, собственост на осигурителните офиси преди войната. Осигурителната система никога не възстановява предишната си стабилност и изпитва финансови трудности след това. Още преди голямата депресия, през 1927 г., актюерските прогнози сочат, че разходите ще надхвърлят приходите след 1928 г., ако вноските не се увеличат, или обезщетенията не се намалят. Спадът в резервите от 1931 г. е резултат от дефицита поради спада в приходите. Тази ситуация става по-лоша и поради факта, че придобитите ценни книжа трябва да се продадат за около 10% от стойността, на която са придобити.

Може да се повдигне въпросът защо натрупания капитал не е повече. В сравнение с очакванията за резерва, който ще се изгради в САЩ, изглежда наистина много малък. Има няколко причини за това. Първо заплатите в Германия са много по-ниски от тези в САЩ. Второ – вноските преди войната са в размер не много повече от 2% от тези заплати, обезщетенията съответно са също ниски. На трето място осигуреното население е само половината от това, което ще бъде в Германия. След това по-голяма част от разходите отиват за рехабилитация на хора с увреждания, а не за плащане на пенсии. Най-накрая, и може би най-важното, пълни пенсии се получават от работниците, които са навършили пенсионна възраст, без да се изисква да са се осигурявали за продължителен период от време.

Таблица Х-5 показва процентното разпределение по видове инвестиции на осигурителните фондове. Очаквано, тъй като закона оставя възможността на регионалните офиси да инвестират по собствена преценка, че всяка местност очевидно желае да запази средствата, които са събрани. По време на войната, частта от резервите инвестирани в държавни облигации се увеличава значително, тъй като осигурителните офиси помагат да се финансира войната чрез военни заеми. Общата сума инвестирана в такива заеми е в размер от близо 1,5 милиарда марки, или повече от половината от всички резерви. Инвестициите в държавни облигации се увеличават отново от 1929 г., защото правителството плаща своя дял от разходите за пенсии с облигации, а не с пари в брой.

Инвестиции за насърчаване на общото благосъстояние – много голяма част от резерва винаги се използва за насърчаване на общото благосъстояние. Преди войната около половината от натрупания капитал се инвестира в многобройни и разнообразни предприятия, което в крайна сметка би било от полза за работещите. Средства се предоставят под формата на заеми за изграждане на жилища за работниците, болници, оздравителни домове, обществени здравни центрове, публични бани, домове за слепи, детски градини, канализации и системи за водоснабдяване и др. Регионалните офиси строят болници и санаториуми, в които се лекуват хората с увреждания. Малка част от средствата се използва за кредити към частите в страната с преобладаващо селско стопанство. Средствата също така се използват и за финансиране на ипотеки, инфраструктура, подобряване на земи и пътища, животновъдството, облекчаване недостига на фуражи, за напояване, залесяване и други. Таблица Х-6 показва историята на тези инвестиции.

Публичните институции създадени или финансирани от осигурителните фондове не са разпределени поравно в цялата страна. Смята се, че индустриалните региони като Берлин и пристанищните градове, в които има силни работнически движения, са имали по-голям дял в тези дейности, отколкото селските райони и малките градове.

Доходност на инвестициите – прогнозите, че големите резерви ще доведат до понижение на лихвените нива се оказват погрешни. Преди 1914 г. средния лихвен процент рядко пада под 3,5% – ниво, което се използва при първите актюерски прогнози. Когато се правят големи инвестиции за военни заеми при 5% лихвен процент, средното ниво за всички инвестиции се покачва над 4%. След 1928 г. нивата са около 5%. Това може да се види от таблица Х-7, където са показани приходите и разходите на регионалните офиси между 1891 г. и 1934 г. Приходите от инвестиции са достатъчни, за да покриват повече от половината от плащанията в брой в годините непосредствено преди войната.

Администриране

До времето на национал-социалистическия режим, администрирането на осигурителния закон се характеризира с голяма автономност на местно ниво. Преди войната има 31 регионални осигурителни института, 10 специализирани фондове за работниците в железниците, миньорите и моряците, всички отговорни за събирането на вноските, инвестициите на средствата и изплащането на обезщетенията. Тези 41 фонда са администрирани според правилата определени от местността, като за да бъдат валидни, трябва да се одобрят от федералния осигурителен институт, според разпоредбите на федералния закон.

Версайския договор намалява броя на регионите с 2 до 29. Някои от специализираните фондове се консолидират, и остават само 6 към момента когато новия режим идва на власт. Тези регионални офиси и специализирани фондове имат голяма автономност, въпреки че трябва да се подчиняват на общите правила на федералния закон, като например, че определен дял от резервите трябва да се инвестират в държавни облигации. Но като цяло средствата остават в местността където са събрани и се използват за каквито цели реши регионалния офис. Само в случаите на обжалване, производството се извършва от федералния осигурителен офис. Последна инстанция по всичко свързано с осигурителната материя е апелативния съд, който се състои от съдии, които са част от федералния осигурителен офис.

Пощенската служба продава осигурителните марки на работодателите и също така прави месечните плащания в съответствие с указанието на регионалните офиси.

При национал-социалистическото правителство, местната автономия на регионалните офиси се ограничава със закон, приет на 15 юли 1934 г. Този закон предвижда много по-голяма централизация, и дава възможност на министъра на труда да изисква от регионалните офиси да инвестират по-голяма част от средствата в държавни ценни книжа, отколкото до момента.

Друга промяна е въвеждането на принципа за „лидерството“. До 1933 г. надзорен съвет, състоящ се от представители на работодателите и работниците упражнява контрол по отношение лицата, които администрират системата. Този съвет се заменя от „лидер“ чрез закона от 15 юли 1934 г.

Федералния осигурителен институт е независима служба към правителството до 1922 г. През тази година, преминава към министерството на труда.

Може да се види от таблица Х-7, показваща приходите и разходите от 1891-1934 г., че разходите за администрация постоянно се увеличават до момента на икономическата депресия. Функциите по администриране остават почти същите през годините, с изключение на това, че от 1930 г., в резултат от финансовите трудности на федералното правителство, регионалните офиси трябва да плащат на пощенските офиси за услугите по продаването на осигурителните марки и изплащането на паричните обезщетения. До 1930 г. тези услуги са част финансират от федералната субсидия за осигурителната схема. Разходите на пощенските офиси са 20-25% от общите разходи за администрация.

Това увеличаване на разходите за администрация е в резултат по-скоро на общото разширяване на схемата, отколкото от неефективност, което може да се види от таблица Х-8, която показва разходите за администрация към общите разходи и общите приходи.

Тенденцията за дела на разходите за администрация към общите разходи е низходяща, с изключение на годините непосредствено преди войната. Една от причините за повишаването на административните разходи между 1906 и 1914 г. е, че разпределянето на разходите между общия резервен фонд, регионалните фондове и правителството по много сложна формула изисква значителни усилия. По-късно, когато разходите са разпределени към регионалните офиси в пряко съотношение спрямо приходите, много от тази административна работа вече не е необходима. Друга причина за нарастването на административните разходи преди войната е в нарастващия дял на пенсиите за инвалидност. Обезщетенията за инвалидност се увеличават с по-бързи темпове през тези години от плащанията за пенсии. Друга възможна причина може да бъде намерена в дейностите, които са необходими за инвестиране на значителните резерви, които са натрупани по това време.

Съотношението на разходите за администрация към общите приходи не се променя. Тези проценти отразяват до голяма степен условията в страната. Процентите са високи, когато безработицата е висока, и ниски, когато заетостта е висока.

Покритие

Още от самото начало германския закон за социално осигуряване покрива със задължително осигуряване почти всички работещи за заплата. Причината за покриването на цялото работещо население от самото начало може да се намери във факта, че Германия има закони за осигуряване срещу общо заболяване и злополука преди да се осигурят работещите срещу инвалидност и за старост.

Законът от 1889 г. включва и работещите в селското и горското стопанство, както и домашните услуги. Работещите са осигурени ако заплатата им не надхвърля 2000 марки на година. През 1912 г. тази група служители се осигурява от отделен закон. Надомните работници първоначално не са покрити от осигурителната система. Тези в текстилната промишленост, тютюна и цигарената индустрия се включват с изменението на закона от 1899 г., а останалата част от тази група с изменението през 1923 г. Временно заетите лица все още не са осигурени, но трябва да получат специално разрешение, ако искат да се освободят от плащането на вноски. Броя на покритите лица е показано в следващата таблица. Спада на бройката след войната е резултат от факта, че Германия губи територия след Версайския договор. Спада през 1934 г. е резултат от безработицата.

Брой лица, осигурени за инвалидност 1893-1934 г.

Година	Брой лица	Година	Брой лица
1893	10,700,000	1913	18,100,000
1898	11,600,000	1924	17,000,000
1903	13,600,000	1928	18,000,000
1907	14,600,000	1934	17,000,000

Законът  предвижда, че лица, които напускат платена работа, за което подлежат на осигуряване, могат да продължат да се осигуряват доброволно, ако желаят. В този случай, те трябва да плащат и вноската дължима от работодателя, както и своята собствена.

Нуждите на независимите занаятчии, малки работодатели и фермери са взети под внимание, като е възможно те да бъдат покрити от схемата, ако плащат вноските в пълен размер и дела на административните разходи, при условие, че не са по-възрастни от 40 години когато стават осигурени. Тази привилегия е възможна само за хората, които не наемат повече от 2 лица по всяко време на годината.

Вноски

Осигурителните вноски са поделени поравно между работодателя и служителите от началото на схемата. Работниците се кредитират за периодите на заболяване, задължителна военна служба и периодите в безработица.

За целите на събирането на вноските по възможно най-лесен начин и нарастване на вноските според заплатата на работника, първоначално се установяват класове. Една и съща вноска се изисква от всички работници, принадлежащи към един и същи клас на работната заплата.

Равнището на вноските, както и класовете на заплатите се променят често, както може да се види в таблица Х-9. За да може да се направи сравнение с американския закон, тези ставки са изразени като процент от долния и горния лимит за всеки клас в таблица Х-10. Периода с инфлация е пропуснат от последната таблица, тъй като заплатите и вноските се променят много често, за да се поддържат на нивата според обезценяването на парите.

Размерът на вноските се повишава от около 2% от заплатата през 1891 г. до 5-6% през 1934 г. Когато законът се представя за първи път се прогнозира, че първоначалните вноски трябва да се удвоят в рамките на 80 години. В последствие законът се либерализира в редица важни аспекти, така че първоначалните прогнози стават невалидни при всички случаи.

Като цяло, нископлатените работници плащат по-висок процент от заплатата. Тази очевидна дискриминация срещу лицата от ниския клас заплати се оправдава от създателите на оригиналния закон с твърдението, че административните разходи за всички работници са едни и същи и, че нископлатените работници трябва да платят своя дял. От 1927 г. тази несправедливост е поправена до известна степен като се въвежда единна горна граница от 5% за заплатите от всеки клас.

Придобивки

Оригиналния закон покрива рисковете за инвалидност и старост. От тези 2 риска, инвалидността се смята за по-важна от социална гледна точка. Много скоро след приемането на закона, разходите за пенсии за инвалидност надхвърлят в пъти тези за старост.

Това е случая, въпреки че осигуряването за старост важи със задна дата, минималния период с вноски се съкращава за лицата, които са над 40 години когато започват да се осигуряват според годините, на които са над 40 години. По тази причина максималното натоварване на схемата за пенсии за старост много бързо се достига след въвеждането на закона. Наследствените пенсии са добавени през 1912 г. и заемат мястото на субсидиите, които се предоставят в случай на брак, злополука или смърт.

Пенсии за старост – по оригиналния закон пенсии за старост се получават при навършване на 70 години след осигурителен период от 1200 седмици. Този осигурителен период се намалява с 47 седмици за всяка година, с която работника е на 40 годишна възраст, ако може да докаже, че за 3 години преди влизането в сила на закона е бил нает на длъжност подлежаща на осигуряване. Ако може да докаже това, той има право на пълна пенсия за старост след само 1 седмица с вноски. Без съмнение това е една от основните причини защо резервите не достигат до пропорционалния размер, който се прогнозира в предложената схема за старост в САЩ. Условията за получаване на пенсия за старост се либерализират в закона от 1900 г., и възможността за кратък осигурителен период се запазва не само за първото поколение пенсионери, но и за всички лица, които са започнала да се осигуряват задължително след като са навършили 40 годишна възраст. По-късно това е променено до 35 годишна възраст. От самото начало има внушителни обществени движения за намаляване на пенсионната възраст. През 1916 г. тя се намалява от 70 на 65 години.

Създателите на оригиналния закон разглеждат анюитетите за старост като добавка към доходите на работника. Когато възрастните хора стават неспособни да работят, могат да поискат пенсията за старост да се замени от пенсия за инвалидност. Последната е в по-висок размер. Една от промените през 1922 г. е да се предостави на лицето, което е навършило пенсионна възраст пълния размер на пенсията за инвалидност, независимо дали е инвалид. Същия закон намалява периода в задължително осигуряване от 1200 на 200 седмици. Под натиска на икономическата депресия, периода в задължително осигуряване се повишава на 750 седмици през 1929 г.

Таблица Х-1 е представя накратко разпоредбите, според които размерът на пенсиите за старост се изчислява във времето. От таблицата се вижда, че до 1922 г. пенсията за старост се състои от фиксирана федерална субсидия от 50 марки годишно + увеличение според класа заплата, която работника е получавал. След 1922 г. пенсията за старост се изчислява по същия начин като пенсията за инвалидност. Състои се от фиксирана федерална субсидия, фиксирана основна сума + увеличение според броя и сумата на вноските платени от осигурения за целия период, в които се е осигурявал.

Сумата която се изплаща в различните класове на заплатите, след осигурителен период от 2000 седмици от датата на всяка промяна в закона, може да се види в таблица Х-11.

Пенсиите за старост почти не се променят в 24-те години преди войната. По време на периода в инфлация пенсионерите изпадат в много сериозни финансови затруднения, както и всички, които зависят от фиксирани доходи. От 1918 г. е необходимо да се предоставят допълнителни субсидии на пенсионерите, които скоро надхвърлят многократно размера на самата пенсия. Тези допълнителни субсидии са в размер 8 марки на месец през 1918 г. за всички пенсии за старост и пенсии за инвалидност, 20 марки през 1919 г., 30 марки през 1920 г., 70 марки през 1921 г., и от 1922 г. пенсионерите получават помощи след проверка за бедност. Федералното правителство поделя с местната власт разходите за помощите за пенсионерите през този период. Когато валутата се стабилизира през 1924 г., пенсии в един и същи размер се плащат за всички пенсионери, които имат право на тях, и не се кредитират никакви вноски платени преди войната.

Скоро обаче тази система се изоставя и от април 1925 г. пенсиите се увеличават пропорционално на броя и размера на вноските платени преди и след войната. От този момент нататък работническото движение оказва политически натиск, в резултат от който размера на пенсиите са утроени за всички класове заплати спрямо пенсиите преди войната.

Финансовите трудности предизвикани от икономическата депресия води до необходимостта не само да се изчисляват новите пенсии на различна база, но и да се намалят всички останали пенсии с 72 марки на година. През 1932 г. правителството на Франц фон Папен намалява фиксираната основна сума с 50%, а национал-социалистическото правителство отменя тази част от пенсията напълно (виж таблица Х-1). Размера на пенсиите за работниците с най-ниски заплати са само около 50% от пенсиите, които са получавали по време на републиката.

Вноските се повишават в периода след войната в същото съотношение като придобивките. Национал-социалистическото правителство не предлага да намали вноските. Точно обратното, то се надява, че вноските могат да се повишат с повишаването на заетостта и като се намалят вноските за безработица. Действителния среден размер на новите пенсии, които се отпускат от 1891 г. са показани в таблица Х-12. Тази таблица показва много плавно повишение на размера на пенсиите преди войната, скок от 2-3 пъти по време на републиката, и драстична редукция при Франц фон Папен и национал-социалистическото правителство.

Тези цифри не значат много, освен ако не се свържат със заплатите, които всеки е получавал преди пенсиониране. За съжаление е много трудно да се получи информация за средната работна заплата в Германия. Направен е опит да се пресметне средната работна заплата според вноските от всеки клас заплати. Това не е много задоволителен метод, защото не се отчита предвид степента на безработица. Може да се смята, че средната пенсия за старост е около 28% от средната работна заплата в страната през първите 10 години на осигурителната схема. Този процент намалява леко в годините от 1900 г. до 1914 г., поради това, че заплатите се увеличават значително през този период. След войната процентът се е увеличил, но не са на разположение цифри до 1930 г., когато съотношението е около 35%.

Пенсии за инвалидност – инвалидността се определя като загуба на 2/3 работоспособност според закона от 1889 г., и тази дефиниция се запазва и занапред. Тъй като осигуровката за здраве покрива периодите в болест до 26 седмици, се оказва желателно да се предоставя обезщетение за инвалидност веднага след като обезщетението за болест не може да се получава. Няма такава разпоредба в оригиналния закон, но промяната е направена през 1900 г. За няколко години се отпускат специални пенсии по болест, но с течение на времето са комбинирани с пенсии за инвалидност. Към 1934 г. лицето, което не може да получава повече обезщетение по болест поради лимита за получаването му, автоматично придобива право на пенсия за инвалидност, докато не възстанови работоспособността си.

За да може да се получава пенсия за инвалидност са нужни 235 седмици с вноски според оригиналния закон. Изискването е занижено през 1900 г. на 200 седмици, и повишено на 250 седмици през октомври 1929 г. Таблица Х-1 съдържа разпоредбите съгласно размера на пенсиите се определя през годините. Пенсията за инвалидност се състои от 3 части:

– Фиксирана федерална субсидия от 50 марки на година до войната. След войната субсидията е 36 марки за първата половина на 1924 г. От август 1924 г. става 48 марки, а от 1925 г. става 72 марки годишно.

– Фиксирана основна сума – 60 марки годишно за периода 1891-1900 г. Повишава се за класовете заплати от 2-ри до 5-ти през 1900 г. с 10 до 40 марки. 1924 г. сумата е 120 марки за всички. 1925 г. се увеличава на 168 марки, намалява се на 84 марки през 1932 г., и се отменя напълно през 1934 г.

– Добавка според броя и размера на вноските на всеки работник. Многобройни са промените при изчисляването на тази добавка.

Когато наследствените пенсии се прибавят към системата през 1912 г., се предвиждат субсидии за децата и за пенсионерите, които имат деца под 15 годишна възраст. В началото субсидията за децата е фиксирана на 10% от пенсията за инвалидност. През 1924 г. става фиксирана сума от 36 марки годишно за всяко дете. 1925 г. е 90 марки, 1928 г. – 120 марки. През 1932 г. се редуцира до 90 марки. За периода 1924 – 1926 г. лимита за възрастта на детето се повишава до 18 години, но се оказва, че това излиза твърде скъпо и веднага след това се възстановява 15 годишната възраст. Децата, които ходят на училище могат да получават субсидията до 21 годишна възраст, както и онези, които не могат да си изкарват прехраната поради недъг получават субсидията без възрастово ограничение. През 1931 г. тези разпоредби се отменят от изпълнителната власт и субсидията не може да се получава за деца над 15 годишна възраст.

Таблица Х-13 показва размера на пенсията за инвалидност според различните класове заплати след период с вноски от 250-2000 седмици след всяка промяна в закона. Действителната средна пенсия за инвалидност отпускана всяка година е показана в таблица Х-14. Тези 2 таблици показват, че както и при пенсиите за старост, обезщетенията за инвалидност са се увеличили минимално преди войната, през 20-те се увеличават 2-3 пъти от нивото преди войната, и се намаляват драстично, особено в класовете с минимални заплати при правителството на Франц фон Папен и това на национал-социалистите.

Ако тези субсидии са свързани със средната заплата на осигуреното население, изглежда, че пенсиите са около 25% от заплатата преди войната, като нарастват до 35% през 1930. След това е трудно да се прецени какво е съотношението поради голямата безработица и спада в заплатите.

Наследствени пенсии – не са част от оригиналния закон, добавени са през 1912 г. Преди това на лицата на издръжка се възстановяват 50% от вноските на починалия или пострадалия при злополука, както и на съпругите, ако са били осигурени за поне 200 седмици. Тези суми са били винаги в относително малък размер. До 1912 г. средно са в размер около 100 марки в случаите на смърт или злополука, докато за брак са само около 40 марки.

Идеята за еднократна парична помощ  се запазва за известно време за вдовиците, които са придобили право на пенсия за инвалидност. Децата на такива жени също получават еднократно плащане при достигане на 15 годишна възраст. Тези разпоредби спират да действат от 1921 г. След това всички парични обезщетения са под формата на пенсии.

През цялото време е било желателно да се ограничи сумата, която може да бъде получавана от едно семейство. През 1912 г. тази максимална сума за всички наследници е 1,5 пъти размера на пенсията за инвалидност. Субсидията за сираците в едно семейство не трябва да надхвърля размера на пенсията за инвалидност. През 1916 г. се взима решение да няма лимит на сумата, която семейството може да получава. Това е в следствие от войната, когато много семейства губят своя основен източник на доходи. Войната се оказва тежко бреме за социално-осигурителната система на Германия, и може да се попита дали това бреме не трябва по-скоро да се поеме от общите данъци. След края на тежките последици от войната и когато сираците от войната достигат възраст, когато могат да си осигурят сами препитанието, отново се поставя лимит за максималната сума, която се отпуска на едно семейство. През 1927 г. се решава общата сума за цялото семейство да не надхвърля 80% от заплатата на починалия.

Вдовишки пенсии – в началото могат да се получават само от вдовици със загубени 2/3 работоспособност. Вдовци на осигурени жени могат да получават наследствена пенсия само ако са крайно нуждаещи се. Вдовиците, които са изчерпали правото си на обезщетение по болест, без да възстановят работоспособността си след това, имат право на пенсии от 1923 г. От 1927 г. всички вдовици навършили 65 години имат право на вдовишка пенсия. Вдовишката пенсия се състои от същите компоненти както пенсията за инвалидност – федерална субсидия, която е в един и същ размер за всяка пенсия; фиксирана основна сума, която е определена част от фиксирания основен размер на пенсията за инвалидност и надбавка, която е част от повишението на пенсията за инвалидност. Повишението и намалението на тази сума следва същия модел както пенсиите за старост и пенсиите за инвалидност: значителна либерализация на обезщетенията през 20-те, и последващо рязко намаление в резултат от икономическата депресия и смените на правителството. Тези промени могат да се видят в таблица Х-15, където са показани средните годишни вдовишки пенсии от 1912 г. Ако тези суми са свързани със средната работна заплата в страната, може да се каже, че вдовишките пенсии са около 10% от средната работна заплата преди войната, и достигат 18% през 1930 г.

Пенсии за сираци – с промяната на закона от 1912 г. законните деца на осигурен мъж и извънбрачните деца на осигурена жена имат право на пенсия за сираци до навършване на 15 годишна възраст. Децата на осигурена жена имат право на пенсия ако бащата не е в състояние да си изкарва прехраната и ако са в нужда. Внуците на починалия осигурен също имат право ако родителите им са починали и са в нужда. През 1923 г. осиновените деца, доведените деца и внуците, за които осигуреното лице ги е предвидил в осигуряване, имат същите права като законните деца. В същото време лимита за получаване на пенсията за сираци се увеличава до 18 годишна възраст. В резултат от тези разпоредби разходите за пенсии за сираци се увеличават много бързо. През 1926 г. лимита за получаване на пенсия за сираци се понижава до 15 годишна възраст, обаче децата, които учат могат да получават пенсията до 21 годишна възраст, а децата с увреждане докато не са в състояние да си изкарват сами прехраната. 1931 г. законът внася допълнителни ограничения и нито едно дете над 15 години не може да получава тази пенсия. В същото време пенсии за сираци от доведените деца или внуци, не могат да се получават. Таблица Х-1 показва законовите разпоредби за изчисляване на пенсиите за сираци. Те се състоят от федерална субсидия за всяко дете + фиксирана основна сума и надбавка, която е част от основната сума и увеличението на пенсията за инвалидност. Тенденцията за размера на пенсиите за сираци следва тази за вдовишките пенсии, както може да се види от таблица Х-16. Повишаването на сирашките пенсии през 20-те е най-голямо спрямо всички други видове пенсии. Преди войната пенсията за сираци е около 4% от средната работна заплата. През 1930 г. вече е достигнала 15%.

Брой пенсионери

Таблица Х-17 показва броя на пенсионерите между 1891 г. и 1934 г. В началото броя им е малко над 100 000. Бързо се увеличава до началото на войната, когато достига над 1 милион. След това броя на пенсионерите се увеличава рязко и достига към 1934 г. почти 3,5 милиона. Изчислено е, че максималното натоварване на системата няма да се достигне до 1960 г., като се очаква, че темпът на нарастване постепенно ще намалее дотогава.

Най-интересните факти от таблица Х-17 са следните:

– Най-големия брой пенсионери за старост се достига скоро след въвеждането на схемата, тъй като периода в осигуряване е съкратен за възрастните работници, пропорционално на годините им над 40. Броя на пенсионерите скача значително от 1916 г., когато се намалява пенсионната възраст на 65 години. От 1922 г. броя им намалява постепенно, защото възрастните получават пенсия за инвалидност.

– Най-голямото увеличение на броя наследствени пенсии е времето след войната. Системата за социално осигуряване поема тежестта на войната като предоставя пенсии за наследниците на жертвите от войната. Броя на вдовишките пенсии се увеличава драстично през 1927 г., когато всички вдовици навършили 65 години имат право на пенсия. Към 30-те години една от причините за намаление на броя на пенсиите за сираци от една страна е понижаването на възрастта за получаването им до 15 години, а от друга, че броя на членовете на средното семейство постепенно намалява

Таблица Х-18 показва броя на пенсионерите във всяка категория, които са достигнали 65 годишна възраст.

Обобщение

В следващите редове е направен опит да се обобщят най-важните изводи, които могат да се извлекат от историята на германската социално-осигурителна система.

Важен факт от историята е неадекватността на прогнозите, които са направени за развитието на системата в самото начало. Това не е по вина на онези, които са правили прогнозите, но по-скоро е резултат от неспособността им да предвидят бъдещото развитие на страната като цяло, предстоящата война, инфлацията и последващите промени в държавната политика. Прогнозите са много добри, до известна степен твърде консервативни за периода 1891 – 1914 г., но са напълно сгрешени от този момент нататък.

Следващия важен момент е, че социално-осигурителната система е неразделна част от икономическия живот на страната. Може да променя своя характер с промени в правителството, като става по-либерална, когато властта е в работническата партия, и ограничава своя обхват, когато властта е в консерваторите. Това не е схема, която се приема веднъж за винаги – по-скоро е постоянно променяща се система, отразяваща всички промени в икономическия живот на страната. Осигурителната система е „под контрол“ по време на монархията в Германия преди войната, и придобивките се увеличават само след внимателно проучване за финансовия ефект от тази промяна. Никога работническите движения не успяват да укажат натиск за по-високи обезщетения. Това се променя изцяло по време на Републиката. Там най-често се увеличават обезщетенията, разширяват се обезщетенията за новите работещи, и това се случва въпреки прогнозите на актюерите за предстоящ дефицит.

Става ясно много скоро след като започват да се натрупват резерви, че традиционните възможности за инвестиции скоро ще се изчерпят. По тази причина осигурителните офиси трябвало да търсят нови видове инвестиции. Те откриват, че работодателите и работниците, които финансират осигурителната система, ще извлекат най-голяма полза от инвестиции, които подпомагат за общото благосъстояние на работниците. Затова се включват в програмата за строежи на жилища за работниците, болници, санаториуми и други подобни институции. Осигурителните офиси се възползват от дейностите, тъй като тези институции помагат да се предотврати и лекува инвалидността, с тенденция да се понижат разходите за обезщетения за инвалидност.

Периода с инфлация изпарява натрупаните капитали и унищожава финансовата основа, на която стъпва осигурителната схема. Независимо от факта, че в Германия инфлацията е в небивали размери, тя не слага край на осигурителната система. Въпреки, че има значителни финансови трудности, осигурителната система стъпвайки на нова основа продължава своята дейност и се разширява.

Германия стартира своята социално-осигурителна схема предоставяйки на населените места и отделни групи работещи голяма автономност. В историята обаче малко по-малко се стига до все по-голяма централизация, споделяне на рисковете и лишаване на регионалните офиси от техните правомощия. Тази тенденция е една и съща при всички правителства, като се засилва при национал-социалистическия режим.

На въпросът дали федералното правителство трябва да покрива част от разходите на осигурителната система отговорът е даден от създателите на оригиналния закон. Обаче във времена на финансови трудности дела на федералното правителство в разходите се увеличава значително над първоначално предвиденото. По време на инфлацията, правителството помага на регионалните офиси за облекчаване на тежкото положение на пенсионерите.

Източник: Social Security Administration

Да се пенсионираш в…

В настоящото има препратки към условията за пенсиониране в различни страни по света. Подлежи на непрекъснато допълване с информация за повече държави.

Да се пенсионираш в…
… Австрия
… Белгия
… Бразилия
… Великобритания
… Германия
… Канада
… САЩ
… Франция
… Холандия
… Чехия
… Швейцария
… Япония