Пране на пари и „плоския данък“

Всичко написано в тази статия може да е истина, а може и да е чисто съвпадение, с милиарди разминаване

През 2007-ма година в България влиза в сила нов закон за корпоративното подоходно облагане. Нещо, което най-много вълнувало бизнеса била въведената данъчна ставка – 10% плосък данък.

При прогресивното облагане на доходите, тези, които печелят повече(и си го признават), трябва да плащат прогресивно повече. Значи като си признаеш, че бизнеса ти върви добре, и трябва да плащаш повече спрямо фирмите, където бизнеса им не върви толкова добре(или се преструват).

С въвеждането на плоския данък със ставка 10% за търговците, на пръв поглед се постигат множество справедливости:

– Всеки да плаща пропорционално толкова, колкото и всеки друг – това май е честно

– Печелившия бизнес(където се работи качествено), да не плаща повече от бизнеса, където не се печели(предполага се, че не се работи качествено) – и това изглежда, че е честно

– Тези, които печелят много, ще си признаят, защото стимула да укриваш доходи вече го няма

– Би трябвало постъпленията в бюджета от данъци да се повишат, защото всички ще си признаят приходите

Всичко направено с най-добри намерения разбира се. Какъв е фискалния ефект?

Приходи от корпоративен данък според закона за държавния бюджет по години(в милиони)

	Приходи	Годишна промяна	Промяна спрямо 2006 г.
2006	978	0
2007	1320	+35%	+35%
2008	2128	+61%	+118%
2009	2461	+16%	+152%
2010	1301	-47%	+33%
2011	1542	+19%	+58%

Какво ще направи впечатление? За 2007 г. е заложен ръст на приходите от корпоративен данък от 35%, а в последствие се оказва, че има голям излишък. През 2008 г. в закона е заложен ръст на приходите от корпоративен данък от 61% спрямо предишната година, което вече е космическо нещо. Значи държавата по това време е знаела, че има огромно количество средства, които не фигурират официално никъде. Като се погледне и за 2009 г. първоначалния бюджет, той предвижда 2 пъти и половина по-голям приход от корпоративен данък спрямо 2006 г.? Да, изборна година и до изборите е трябвало да се харчат пари, които никога няма да ги има и все пак. През 2010 г. в бюджета като приходи от корпоративен данък е трябвало да постъпят с повече от милиард по-малко спрямо 2009 г. Криза, за 2009 г. бюджета е бил раздут страхотно, разбираемо. Но въпреки прогнозите за спад на официалните печалби на фирмите, все пак очакванията за 2010 г. са били с 33% повече приход от корпоративен данък, спрямо 2006 г.(годината, когато няма плосък данък) – това от инфлацията сигурно.

Добре де, но защо в периода 2007-2009 има такъв бум на плащане на корпоративен данък? Защото данъка става плосък за всички? 10%? При тази цена бизнеса е бил склонен да си признае успехите?

От чисто егоистична гледна точка, няма нормална икономическа единица, която да е готова да се раздели просто така с дори 1% от печалбата си, да не говорим за 10%. Още повече ако икономическата единица е малък бизнес, за който и малкото пари, които трябва да се платят за този данък са решаващи за оцеляването утре. Така че, малкия бизнес не е склонен да си признава малките победи(печалби), защото като му ги вземат, няма да може да оцелява. Би рискувал да не плати никакъв данък, да играе по тъча и от ден за ден да оцелява. Няма как благодарение на приходи от малкия бизнес, да има такъв огромен бум на приход от корпоративен данък – малките фирми едва ли и при 1% корпоративен данък биха си признали приходите.

И все пак, тези милиарди трябва от някъде да дойдат. Някой трябва да ги е внесъл в бюджета и това да е било много добре планувано предварително. Още от момента, в който е било взето решението – „плосък корпоративен данък за всички – 10%“.

Само че тук нещо логиката се губи. Какви големи фирми може да има, които да са рискували и да играят по тъча години наред, а след въвеждането на плоския данък, така изведнъж да се появят на терена? Голяма фирма, със солиден имидж, би ли рискувала да бъде уличена в укриване на данъци, при това в такива големи размери? И да има такива фирми, не би трябвало да са били толкова много и да са били толкова по тъча преди това. Още повече, че преди за печалбите си е трябвало да плащат на много по-висока ставка, а сега въпреки много по-ниската ставка има милиарди повече като приход. От къде се появяват тези милиарди?

В корпоративния свят има и един трети вид икономически субекти(те откриват работни места, дават високи заплати, самата прелест), които не са на светло, не са и по тъча, защото дейността, с която се занимават е забранена от закона. В резултат от развиването на своята дейност обаче, те натрупват неправомерно голямо количество капитал. Този капитал обаче не може да се даде на банка да го пази, рисковано е и под дюшека да се държи, не може и да се инвестира, защото няма произход, не може и да се харчи спокойно. Този капитал натрупан от дейности, които са забранени от закона вместо в радост, за закононарушителите се превръща в бреме. Те страдат, изпадат в депресия, чудят се какво да го правят. На всичкото отгоре и данъците през 2006 г. били много високи, ако решали да го преперат, държавата щяла да им отнеме голяма част от плячката. Обаче те били оптимисти и добри хора. Решили да направят добро на себе си, като направят добро на другите. „Дай, за да получиш“. Намерили си говорители, купили най-нови модели перални, и планът бил следния:

– Не е честно високопроизводителните фирми, тези който печелят повече да плащат повече, дайте да въведем плосък корпоративен данък за всички

– Така ще се извадят приходите на светло, защото стимула да се укриват вече няма да го има

– Ще се отрази на чуждестранните инвестиции много добре

– И ще се отрази на бюджета много добре

– Малкия и среден бизнес също много ще се зарадва

Това е официалната версия. Всъщност на малкия бизнес му е все едно, защото каквато и да е ставката, никога няма да си признае успехите – това е отличителното качество на малкия бизнес – всеки процент може да бъде решаващ, значи всеки приход трябва да се покрие. За средния бизнес ефекта също едва ли е чак толкова сериозен, защото и преди сериозните фирми трудно биха си позволили да укриват.

Обаче депресираните(тъй като професията им е забранена от закона), онези, които си били закупили най-новите модели пералня, това било големия момент на истината – да се препере всичко и да се спи на чисто и спокойно след това.

Защо корпоративния данък се намали(увеличи) на 10% за всички?

За да се подпомогне малкия и среден бизнес? Може би да, може би не.

За да се увеличат приходите в бюджета? Но това е само докато има неотложен капитал за пералнята и докато работи

За депресираните с пералните? „Дай, за да получиш“

Те откриват работни места, дават високи заплати, самата прелест.

100% капитал придобит от забранена от закона дейност се легализира срещу само 10% корпоративен данък и след това се спи като къпан в евро.

1 милиард повече приход от корпоративен данък за годината означава или 10 милиарда печалба за бизнеса повече от обикновено(което е много трудно да се повярва) или 10 милиарда, придобити от престъпна дейност, които са били узаконени с фиктивна печалба, фиктивен бизнес, фиктивни работни места и т.н.

Част 2 – и все пак има още неща, които смущават съня

Данъците върху доходите на физическите лица до края на 2007 г. били твърде високи. Поради тази причина пералните трябвало да работят много бавно, като имали много по-голям потенциал. Това докарвало отново депресия – да имаш такава хубава пералня, а да я караш да работи бавно. Трябвало нещо да се измисли, нужно било да се въведе повече справедливост, повече социална справедливост, хайде да се обърнем към нашите приятели говорителите. Година по-късно – „Дай, за да получиш“. Планът за социална справедливост бил следния:

– Не е честно едни да работят много, други малко

– Не е честно тези, които работят повече, да плащат повече от онези, които работят малко

– Трябва да се откриват работни места, да се дават високи заплати

– Справедливостта ще възтържествува, когато всички започнат да плащат „плосък данък“ и при физическите лица – 10% за всички, като марковите данъци са само за онези, които могат да си ги позволят, за да има социална справедливост

Така и станало през 2008 г., толкова добра идея как да я отхвърлиш?

Кой спечелил от въвеждането на плосък данък на обикновените данъци, но не и марковите данъци?

Дали е малкия бизнес?

Там обикновено заплатите са много ниски, работи се за едното оцеляване, а въведения „плосък данък“ означава, че тези, които могат да си позволят марковите данъци, вместо изобщо да не плащат обикновени данъци, тъй като получават минимални доходи, трябва вече да плащат и за маркови и за обикновени данъци. Значи при малкия бизнес по-скоро се създават утежнения от въвеждането на „плосък данък“.

При средния бизнес – и заплатите би трябвало да са средни, положителен ефект би имало само ако доходите са над средното, затова започнало една индексация на доходи, че да се мине над средното и никой да не бъде ощетен номинално, но пък инфлацията от 12% точно ще се справи с индексацията, така че няма страшно – средния бизнес пак да е прекаран.

„От тук получил, от там му го взели“

При бизнеса забранен от закона – пералнята е проектирана за високи обороти. Тя не може да си позволи да работи с маркови данъци, за да не са в депресия собствениците й, може да си позволи само плосък данък, и то от най-обикновения, нищо марково, не, в никакъв случай – трябва социална политика, държавата да се грижи за онези в нужда. Само с плосък обикновен данък може да се спи спокойно. Каквото още не е препрано, ако подозрителен данъчен нос го подуши, в най-лошия случай от 100% капитал придобит от забранена от закона дейност, само 10% ще бъдат отнети в полза на държавата(държавни перални, евтино и бързо, само с обикновени данъци се занимават, нищо марково).

100% капитал придобит от забранена от закона дейност се изпира срещу само 10% данък общ доход. Как да не спиш спокойно при това положение? Откривай работни места, давай високи заплати, всичко е толкова хубаво.

Какво се случва през 2010 г. и след това?

Характерното за марковата техника е, че когато е била закупувана с обществена поръчка срещу комисионни, както се е и очаквало е била проектирана да издържи докато изтече гаранцията и след това да почне да дава дефекти. 2007, 2008, 2009, колко да издържи? Цели 3 години? От марката „Пералнин“ дават между 2 и 3 години гаранционен срок максимум, а след това трябва на ръчно.

И все пак, днес, година 2011, корпоративния данък продължава да е само 10%, плоския данък за крайно нуждаещи се е само 10%, а марковите данъци се плащат само от който може да си ги позволи.

Вярно, с „обществените поръчки“ е свършено и „Пералнин“ е повредена, но едно време както е прано на ръка(преди появата на автоматичната пералня) и сега пак може, но винаги е по-добре да се работи на чисто, и да не се налага да се стига до пералнята, пък била тя последен модел или ръчна.

Плащайте си данъците, и ще спите спокойно.